Даровете на Смъртта са три магически предмета, които се появяват в "Хари Потър и Даровете на Смъртта" - Бъзовата Пръчка, Животворният Камък и Мантията Невидимка. Според приказката, човека който притежава Даровете ще стане "господар на смъртта" . В течение на историята на приказката, много магьосници са търсили Даровете, както казва Ксенофилиус Лъвгуд. Както изглежда, не много са успели да намерят Даровете на Смъртта, те са нямали сведения за местоположението на Даровете и никакво доказателство, че наистина съществуват. Също така, много хора вярват на историята. Много, като Виктор Крум вярват ,че знака на Даровете на Смъртта е бил знак и на Гелърт Гриндъуолд.

- знакът на Даровете на Смъртта.

Според "Историята за тримата братя", братята Певъръл намират Смъртта. Тя им дава възможност да изберат каквото поискат, първият избира магическа пръчка, която не може да бъде победена в битка, вторият поискал начин да върне някой от отвъдното, и третият поискал мантия, която да го прави невидим за всички, даже и за Смъртта.

Бъзовата Пръчка, позната през историята и като "Смъртоносната пръчка" и "Пръчката на съдбата", е свъх силна пръчка, направена от бъзово дърво със сърцевина от косъм от опашката на Тестрол. Според хората, тя е най-силната пръчка, която някога е съществувала и когато бъде използвана от правилният магьосник, той или тя не може да бъде победен в дуел. Изглежда също , тъй като пръчката е чувствителна както всички пръчки, затова няма да нарани истинския си собственик. Както казва Оливандър - майсторът на пръчки, магическата пръчка ще работи с всичките си сили с новият и собственик, само ако директно бъде обезоражен, вцепенен, или убит предишният и собственик. Роулинг казва, че пръчката може да бъде брутална при избора си на собственик, някои пръчки са много верни на собствениците си, Бъзовата Пръчка притежава само сила. Ако собственикът на пръчка почине от естествена смърт и никога не е бил побеждаван, силата на пръчката умира също и никога не може да бъде спечелена от друг.

След като се похвалил със своята непобедима пръчка, единият от братята - Антиоч Певъръл е бил убит докато спи от съперник, който е искал да притежава пръчката. От тогава гладни за сила магьосници търсят пръчката. Тя случайно попаднала във владение на Грегорович, Български майстор на пръчки. Грегорович се похвалил с притежанието си на Бъзовата Пръчка, вярвайки ,че това ще увеличи популярността му. Той се опитал да разбере тайните на пръчката, като обявил състезание на Оливандър. В последствие пръчката попаднала в Гриндъуолд, който я откраднал от известният майстор на пръчки. В крайна сметка Гриндъуолд бил победен от Дъмбълдор, който тогава поел контрола над пръчката, и това бил единственият дар, който той бил способен да притежава, не за да се хвали с него или да убива с него, а за да го упитоми.

Когато Дъмбълдор уредил собствената си смърт със Сивиръс Снейп, за него това е означавало "края на Бъзовата Пръчка". Защото неговата смърт няма да е в резултат на поражение, Дъмбълдор се е надявал да пречупи силата на пръчката. Обаче, когато Драко обезоражил Дъмбълдор, планът се провалил и Драко станал новият собственик на пръчката. След смъртта на Дъмбълдор, пръчката била сложена в гробницата му. В последната книга Волдемор научава за пръчката и започва да я търси. Черният Лорд случайно научава че Дъмбълдор е притежавал пръчката, отваря гробницата му и открадва пръчката. По-късно разбира че никога не е собственика на пръчката, защото не е победил предишният и собственик. След това той убива Снейп, неосъзнавайки че пръчката принадлежи на Драко, дори Драко никога не е имал владение над Бъзовата Пръчка, още повече - Драко е обезоражен от Хари, и получил притежанието над Бъзовата Пръчка, преди Волдемор. В Битката за Хогуортс, Бъзовата Пръчка разбира, че Хари е истинският й собственик, и когато се сблъсква с Обезоражаващото заклинание на Хари, пръчката причинява на Волдемор собственото му Убийствено Проклятие и го убива. След като поправя пръчката си и възкресява фениксовото перо в нея с Бъзовата Пръчка, Хари я връща в гробницата на Дъмбълдор с надеждата да изпълни първоначалният план на Дъмбълдор: когато собственикът на Бъзовата Пръчка умре от естествена смърт, умира силата на пръчката и кървата следа на насилие.

В интервю Роулинг разкрива, че работното заглавие на "Даровете на Смъртта" е било "Хари Потър и Бъзовата Пръчка".

Животворният Камък позволява на този, който го държи да контактува с мъртвите. Според приказката за произхода на Даровете на Смъртта, Животворния Камък е бил използван от истинският си собственик Кадмус Певъръл, за да върне към живот годеницата си, която се самоубила, но било невъзможно наистина да е с нея. С времето камъкът се озовал в ръцете на Марволо Гонт, и бил поставен на пръстен, който носел символа на Даровете на Смъртта, който Гонт вярвал че е гербът на Певъръл. Заедно Дъмбълдор и Гриндъуолд желаели камъка, но по различни причини. Докато Дъмбълдор искал да комуникира с мъртвото си семейство, Гриндъуолд искал да го използва за създаване на армия от Инферии. Волдемор превърнал пръстена в Хоркрукс, без да знае за неговите магически свойства.

Дъмбълдор възстановил пръстена от къщата на Марволо, и открил че това е и Хоркрукс и един от Даровете на Смъртта. Забравяйки че това е Хоркрукс, Животворният Камък е бил прокълнат, Дъмбълдор опитал да говори с мъртвото си семейство. Проклятието разрушило ръката му и започнало да се разпространява по цялото му тяло. Снейп успял да забави разпространението на проклятието, но ръката на Дъмбълдор останала суха и мъртва.  Дъмбълдор бил обречен и имал около година живот.

По-късно камъкът се озовал в Хари от завещанието на Дъмбълдор, скрит в Снича който Хари хвана с уста на първият си мач по куидич. Сничът разкрил съобщението "Отварям се преди края" когато Хари го докоснел с устни. Хари няма възможност да отвори снича преди да е на крачка от смъртта, той осъзнава че "краят" означава неговата смърт. Хари използва камъка за да призове родителите си, Сириус и Ремус Лупин за да го придружат преди да отиде при Волдемор. Камъкът паднал от пръстите на Хари някъде в Забранената Гора. По-късно портрета на Дъмбълдор се съгласил с решението на Хари никога да не търси камъка и да не казва на никой къде е. В интервю Роулинг казва че и се иска да вярва, че някой кентавър го е натиснал в земята с копитото си и го е заровил завинаги.

Според легендата, Мантията Невидимка има сила да крие този, който я носи от Смъртта. Вярно е, че мантията невидимка има свойството напълно да скрие този, който я носи от поглед, тя не може да бъде износена от времето или от магия. В "Даровете на Смъртта"  се разбира, че мантията на Хари е един от Даровете на Смъртта. Първоначално тя е принадлежала на единия от тримата братя - Игнотус Певъръл. След смъртта му, мантията се е предавала от баща на син, през наследниците на Певъръл и така до Джеймс Потър. Мантията не е била у Джеймс в нощта когато е бил убит, той я е оставил на Дъмбълдор, който е бил силно заинтересован от Даровете на Смъртта, за да ги изучи. Дъмбълдор дава мантията на Хари няколко години по-късно като коледен подарък през първата му година в Хогуортс. Хари използва мантията през годините, за да се навърта из училището по различни приключения. Мантията е достатъчно голяма за да събере Рон и Хърмаяни с него, а те често го правят, въпреки че става все по-трудно, тъй като те растат. В края на книга 7 , Дъмбълдор обяснява на Хари, че истинската магия на Мантията е това, че може да защитава и другите, както и притежателя си.

Докато някой я носи, тя го прави невидим за обикновенните хора и магьосници, някой създания обаче могат да усещат хората, скрити под нея. Змиите например, не могат да виждат през Мантията Невидимка, но могат да усещат движението и топлината на тялото, следователно могат да открият хората под нея. Г-жа Норис, котката, изглежда също вижда Хари когато носи мантията. Тези които я носят могат също да бъдат разкрити със заклинанието "Homenum Revelio". В "Огненият Бокал", магическото око на Муди вижда Хари през мантията. В "Затворникът от Азкабан" се разбира, че страхът на хората е невъзпрепятстван от невидимостта и Дименторите ги откриват като усещат емоциите им.

В края на седмата книга и на цялата серия, Хари решава, че Мантията Невидимка ще бъде единственият Дар, който ще запази, и ще предава на поколенията си.

Приказката за тримата братя
Имало едно време трима братя, които вървели на свечеряване по самотен лъкатушен път.След малко братята излезли при река - много дълбока, за да прегазят през нея, и много опасна, за да я преплуват. Братята обаче били магьосници, затова просто замахнали с магическите си пръчки и направили така, че над коварната вода да изникне мост.Вече били стигнали до средата му, когато на пътя им изникнала качулата сянка. И Смъртта им заговорила.Била разгневена, задето я лишили от три нови жертви, понеже пътниците обикновено се давели в реката. Но Смъртта била хитра. Престорила се, че поздравява тримата братя за направената магия, и казала, че всеки от тримата е спечелил награда, защото е бил достатъчно изобретателен да й се изплъзне. И така, най-големият брат, който бил с войнствен дух, поискал магическа, по-могъща от всички останали по земята; пръчка, която винаги да печели в дуел, пръчка, достойна за магьосник, който е надвил Смъртта! Смъртта отишла при един бъзов храст на брега на реката, направила пръчка от клон, който висял ниско , и я дала на най-големия брат. После средният брат, който бил много нагъл, решил да унизи още повече Смъртта и поискал тя да му вдъхне силата да връща други от Смъртта. Тогава Смъртта вдигнала на брега един камък и го дала на средния брат, като му рекла , че той има силата да връща мъртвите към живота. Накрая Смъртта попитала най-малкия брат какво иска. Той бил най-смирен и скромен, а и най-мъдър от тримата, затова не се доверил на Смъртта. Поискал нещо, с което да си тръгне от това място така, че Смъртта да не може да го проследи. И колкото и да не й се искало, Смъртта му дала собствената си Мантия за невидимост.
И така Смъртта се отдръпнала и пуснала тримата братя да си вървят по живо, по здраво, а те поели отново на път и започнали да обсъждат с изумление приключението, което току-що били изживели, и да се възхищават на Даровете на Смъртта. След известно време се разделили и всеки тръгнал по своя път. Вървял първия брат още около седмица и стигнал в далечно село, където потърсил един магьосник - имал отдавнашна вражда с него. С Бъзовата пръчка той, разбира се, не се затруднил да победи в последвалия дуел. След като оставил врага си мъртъв на пода, най-големият брат отишъл в странноприемницата, където се похвалил пред всички каква всесилна магическа пръчка е измъкнал от самата Смърт и как тя го е направила непобедим. Същата нощ, докато той спял пиян на леглото, при него се промъкнал друг магьосник. Крадецът взел магическата пръчка и не спрял дотук, ами прерязъл гърлото на най-големия брат. Така Смъртта прибрала при себе си първия от братята. През това време средният брат се прибрал у дома, където живеел сам-самичък. Там той извадил камъка, който можел да връща живота на мъртъвците, и го завъртял три пъти в ръката си. За негово изумление пред него в миг изникнала фигурата на момичето, за което навремето се надявал да се ожени, но то ненадейно умряло. Ала девойката била тъжна и студена, от него я деляла мъглена завеса. Тя се била завърнала в света на смъртните, но знела, че не й е тук мястото , и страдала. Накрая средният брат обезумял от безнадежден копнеж и посегнал на живота си, за да бъде наистина със своята любима. Така Смъртта прибрала при себе си и средния брат. И макар че години наред търсела под дърво и камък третия брат, така и не успяла да го намери. Едва когато станал на преклонна възраст, най-малкият брат най-сетне смъкнал Мантията за невидимост и я дал на сина си. След това посрещнал Смъртта като стара приятелка и тръгнал на драго серце с нея - така те напуснали като равни този живот.